изстиналия

Речник на българския език

1. изстиналия — м. р. непълен член

изстиналия е производна форма на изстинал (м. р. непълен член).

2. изстиналия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изстиналия е производна форма на изстина (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).