изръмжа

Речник на българския език

изръмжа̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 178it) редактиране

Значение

изръмжѝш, мин. св. изръмжа̀х, мин. прич. изръмжа̀л, св.вж. изръмжавам.

Грешни изписвания (7)

  • езрамжа
  • езрамжъ
  • езръмжа
  • езръмжъ
  • израмжа
  • израмжъ
  • изръмжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ръм-жа из-ръм-жим
2 лице из-ръм-жиш из-ръм-жи-те
3 лице из-ръм-жи из-ръм-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ръм-жах из-ръм-жах-ме
2 лице из-ръм-жа из-ръм-жах-те
3 лице из-ръм-жа из-ръм-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ръм-жах из-ръм-жах-ме
2 лице из-ръм-же-ше из-ръм-жах-те
3 лице из-ръм-же-ше из-ръм-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжал съм изръмжала съм изръмжало съм изръмжали сме
2 лице изръмжал си изръмжала си изръмжало си изръмжали сте
3 лице изръмжал е изръмжала е изръмжало е изръмжали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изръмжал бях изръмжала бях изръмжало бяхме изръмжали
2 лице беше изръмжал беше изръмжала беше изръмжало бяхте изръмжали
3 лице беше изръмжал беше изръмжала беше изръмжало бяха изръмжали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изръмжа ще изръмжим
2 лице ще изръмжиш ще изръмжите
3 лице ще изръмжи ще изръмжат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изръмжал ще съм изръмжала ще съм изръмжало ще сме изръмжали
2 лице ще си изръмжал ще си изръмжала ще си изръмжало ще сте изръмжали
3 лице ще е изръмжал ще е изръмжала ще е изръмжало ще са изръмжали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изръмжа щяхме да изръмжим
2 лице щеше да изръмжиш щяхте да изръмжите
3 лице щеше да изръмжи щяха да изръмжат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изръмжал щях да съм изръмжала щях да съм изръмжало щяхме да сме изръмжали
2 лице щеше да си изръмжал щеше да си изръмжала щеше да си изръмжало щяхте да сте изръмжали
3 лице щеше да е изръмжал щеше да е изръмжала щеше да е изръмжало щяха да са изръмжали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжал съм изръмжала съм изръмжало съм изръмжали сме
2 лице изръмжал си изръмжала си изръмжало си изръмжали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжал съм изръмжала съм изръмжало съм изръмжали сме
2 лице изръмжал си изръмжала си изръмжало си изръмжали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изръмжал била съм изръмжала било съм изръмжало били сме изръмжали
2 лице бил си изръмжал била си изръмжала било си изръмжало били сте изръмжали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изръмжа щяла съм да изръмжа щяло съм да изръмжа щели сме да изръмжим
2 лице щял си да изръмжиш щяла си да изръмжиш щяло си да изръмжиш щели сте да изръмжите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изръмжал щяла съм да съм изръмжала щяло съм да съм изръмжало щели сме да сме изръмжали
2 лице щял си да си изръмжал щяла си да си изръмжала щяло си да си изръмжало щели сте да сте изръмжали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изръмжал бих изръмжала бих изръмжало бихме изръмжали
2 лице би изръмжал би изръмжала би изръмжало бихте изръмжали
3 лице би изръмжал би изръмжала би изръмжало биха изръмжали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ръм-жи из-ръм-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ръм-жал
непълен член из-ръм-жа-лия
пълен член из-ръм-жа-ли-ят
женски род из-ръм-жа-ла
членувано из-ръм-жа-ла-та
среден род из-ръм-жа-ло
членувано из-ръм-жа-ло-то
множествено число из-ръм-жа-ли
членувано из-ръм-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ръм-жал
женски род из-ръм-жа-ла
среден род из-ръм-жа-ло
множествено число из-ръм-жа-ли