изръмжали

Речник на българския език

1. изръмжали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръмжали е производна форма на изръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръмжали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръмжали е производна форма на изръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръмжали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръмжали е производна форма на изръмжа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръмжали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръмжали е производна форма на изръмжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).