изръмжало

Речник на българския език

1. изръмжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръмжало е производна форма на изръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръмжало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръмжало е производна форма на изръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръмжало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръмжало е производна форма на изръмжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръмжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръмжало е производна форма на изръмжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).