изрепча

Речник на българския език

изрепча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-реп-ча из-реп-чим
2 лице из-реп-чиш из-реп-чи-те
3 лице из-реп-чи из-реп-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-реп-чих из-реп-чих-ме
2 лице из-реп-чи из-реп-чих-те
3 лице из-реп-чи из-реп-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-реп-чех из-реп-чех-ме
2 лице из-реп-че-ше из-реп-чех-те
3 лице из-реп-че-ше из-реп-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрепчил съм изрепчила съм изрепчило съм изрепчили сме
2 лице изрепчил си изрепчила си изрепчило си изрепчили сте
3 лице изрепчил е изрепчила е изрепчило е изрепчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изрепчил бях изрепчила бях изрепчило бяхме изрепчили
2 лице беше изрепчил беше изрепчила беше изрепчило бяхте изрепчили
3 лице беше изрепчил беше изрепчила беше изрепчило бяха изрепчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изрепча ще изрепчим
2 лице ще изрепчиш ще изрепчите
3 лице ще изрепчи ще изрепчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изрепчил ще съм изрепчила ще съм изрепчило ще сме изрепчили
2 лице ще си изрепчил ще си изрепчила ще си изрепчило ще сте изрепчили
3 лице ще е изрепчил ще е изрепчила ще е изрепчило ще са изрепчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изрепча щяхме да изрепчим
2 лице щеше да изрепчиш щяхте да изрепчите
3 лице щеше да изрепчи щяха да изрепчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изрепчил щях да съм изрепчила щях да съм изрепчило щяхме да сме изрепчили
2 лице щеше да си изрепчил щеше да си изрепчила щеше да си изрепчило щяхте да сте изрепчили
3 лице щеше да е изрепчил щеше да е изрепчила щеше да е изрепчило щяха да са изрепчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрепчел съм изрепчела съм изрепчело съм изрепчели сме
2 лице изрепчел си изрепчела си изрепчело си изрепчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрепчил съм изрепчила съм изрепчило съм изрепчили сме
2 лице изрепчил си изрепчила си изрепчило си изрепчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изрепчил била съм изрепчила било съм изрепчило били сме изрепчили
2 лице бил си изрепчил била си изрепчила било си изрепчило били сте изрепчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изрепча щяла съм да изрепча щяло съм да изрепча щели сме да изрепчим
2 лице щял си да изрепчиш щяла си да изрепчиш щяло си да изрепчиш щели сте да изрепчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изрепчил щяла съм да съм изрепчила щяло съм да съм изрепчило щели сме да сме изрепчили
2 лице щял си да си изрепчил щяла си да си изрепчила щяло си да си изрепчило щели сте да сте изрепчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изрепчил бих изрепчила бих изрепчило бихме изрепчили
2 лице би изрепчил би изрепчила би изрепчило бихте изрепчили
3 лице би изрепчил би изрепчила би изрепчило биха изрепчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-реп-чи из-реп-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-реп-чен
непълен член из-реп-че-ния
пълен член из-реп-че-ни-ят
женски род из-реп-че-на
членувано из-реп-че-на-та
среден род из-реп-че-но
членувано из-реп-че-но-то
множествено число из-реп-че-ни
членувано из-реп-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-реп-чил
непълен член из-реп-чи-лия
пълен член из-реп-чи-ли-ят
женски род из-реп-чи-ла
членувано из-реп-чи-ла-та
среден род из-реп-чи-ло
членувано из-реп-чи-ло-то
множествено число из-реп-чи-ли
членувано из-реп-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-реп-чел
женски род из-реп-че-ла
среден род из-реп-че-ло
множествено число из-реп-че-ли