изрепчил
1.
изрепчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изрепчил
е производна форма
на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изрепчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изрепчил
е производна форма
на изрепча (мин. деят. св. прич. м. р.).