изрепчил

Речник на българския език

1. изрепчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрепчил е производна форма на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрепчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изрепчил е производна форма на изрепча (мин. деят. св. прич. м. р.).