изрепчил е

Речник на българския език

1. изрепчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрепчил е е производна форма на изрепча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрепчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрепчил е е производна форма на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).