изнуда

Речник на българския език

изнуда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ну-да
членувано из-ну-да-та
мн.ч. из-ну-ди
членувано из-ну-ди-те
звателна форма