измяукам

Речник на българския език

измяу̀кам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измяукъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мя-у-кам из-мя-у-ка-ме
2 лице из-мя-у-каш из-мя-у-ка-те
3 лице из-мя-у-ка из-мя-у-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мя-у-ках из-мя-у-ках-ме
2 лице из-мя-у-ка из-мя-у-ках-те
3 лице из-мя-у-ка из-мя-у-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мя-у-ках из-мя-у-ках-ме
2 лице из-мя-у-ка-ше из-мя-у-ках-те
3 лице из-мя-у-ка-ше из-мя-у-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяукал съм измяукала съм измяукало съм измяукали сме
2 лице измяукал си измяукала си измяукало си измяукали сте
3 лице измяукал е измяукала е измяукало е измяукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измяукал бях измяукала бях измяукало бяхме измяукали
2 лице беше измяукал беше измяукала беше измяукало бяхте измяукали
3 лице беше измяукал беше измяукала беше измяукало бяха измяукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измяукам ще измяукаме
2 лице ще измяукаш ще измяукате
3 лице ще измяука ще измяукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измяукал ще съм измяукала ще съм измяукало ще сме измяукали
2 лице ще си измяукал ще си измяукала ще си измяукало ще сте измяукали
3 лице ще е измяукал ще е измяукала ще е измяукало ще са измяукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измяукам щяхме да измяукаме
2 лице щеше да измяукаш щяхте да измяукате
3 лице щеше да измяука щяха да измяукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измяукал щях да съм измяукала щях да съм измяукало щяхме да сме измяукали
2 лице щеше да си измяукал щеше да си измяукала щеше да си измяукало щяхте да сте измяукали
3 лице щеше да е измяукал щеше да е измяукала щеше да е измяукало щяха да са измяукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяукал съм измяукала съм измяукало съм измяукали сме
2 лице измяукал си измяукала си измяукало си измяукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяукал съм измяукала съм измяукало съм измяукали сме
2 лице измяукал си измяукала си измяукало си измяукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измяукал била съм измяукала било съм измяукало били сме измяукали
2 лице бил си измяукал била си измяукала било си измяукало били сте измяукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измяукам щяла съм да измяукам щяло съм да измяукам щели сме да измяукаме
2 лице щял си да измяукаш щяла си да измяукаш щяло си да измяукаш щели сте да измяукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измяукал щяла съм да съм измяукала щяло съм да съм измяукало щели сме да сме измяукали
2 лице щял си да си измяукал щяла си да си измяукала щяло си да си измяукало щели сте да сте измяукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измяукал бих измяукала бих измяукало бихме измяукали
2 лице би измяукал би измяукала би измяукало бихте измяукали
3 лице би измяукал би измяукала би измяукало биха измяукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мя-у-кай из-мя-у-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-у-кал
непълен член из-мя-у-ка-лия
пълен член из-мя-у-ка-ли-ят
женски род из-мя-у-ка-ла
членувано из-мя-у-ка-ла-та
среден род из-мя-у-ка-ло
членувано из-мя-у-ка-ло-то
множествено число из-мя-у-ка-ли
членувано из-мя-у-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-у-кал
женски род из-мя-у-ка-ла
среден род из-мя-у-ка-ло
множествено число из-мя-у-ка-ли