измяукало

Речник на българския език

1. измяукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измяукало е производна форма на измяукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измяукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измяукало е производна форма на измяукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измяукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измяукало е производна форма на измяукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измяукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измяукало е производна форма на измяукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).