измяукал

Речник на българския език

1. измяукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяукал е производна форма на измяукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измяукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяукал е производна форма на измяукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измяукал — мин. деят. св. прич. м. р.

измяукал е производна форма на измяукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измяукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измяукал е производна форма на измяукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).