измудря

Речник на българския език

1. измудря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измудръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-муд-ря из-муд-рим
2 лице из-муд-риш из-муд-ри-те
3 лице из-муд-ри из-муд-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-муд-рих из-муд-рих-ме
2 лице из-муд-ри из-муд-рих-те
3 лице из-муд-ри из-муд-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-муд-рех из-муд-рех-ме
2 лице из-муд-ре-ше из-муд-рех-те
3 лице из-муд-ре-ше из-муд-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измудрил съм измудрила съм измудрило съм измудрили сме
2 лице измудрил си измудрила си измудрило си измудрили сте
3 лице измудрил е измудрила е измудрило е измудрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измудрил бях измудрила бях измудрило бяхме измудрили
2 лице беше измудрил беше измудрила беше измудрило бяхте измудрили
3 лице беше измудрил беше измудрила беше измудрило бяха измудрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измудря ще измудрим
2 лице ще измудриш ще измудрите
3 лице ще измудри ще измудрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измудрил ще съм измудрила ще съм измудрило ще сме измудрили
2 лице ще си измудрил ще си измудрила ще си измудрило ще сте измудрили
3 лице ще е измудрил ще е измудрила ще е измудрило ще са измудрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измудря щяхме да измудрим
2 лице щеше да измудриш щяхте да измудрите
3 лице щеше да измудри щяха да измудрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измудрил щях да съм измудрила щях да съм измудрило щяхме да сме измудрили
2 лице щеше да си измудрил щеше да си измудрила щеше да си измудрило щяхте да сте измудрили
3 лице щеше да е измудрил щеше да е измудрила щеше да е измудрило щяха да са измудрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измудрел съм измудрела съм измудрело съм измудрели сме
2 лице измудрел си измудрела си измудрело си измудрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измудрил съм измудрила съм измудрило съм измудрили сме
2 лице измудрил си измудрила си измудрило си измудрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измудрил била съм измудрила било съм измудрило били сме измудрили
2 лице бил си измудрил била си измудрила било си измудрило били сте измудрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измудря щяла съм да измудря щяло съм да измудря щели сме да измудрим
2 лице щял си да измудриш щяла си да измудриш щяло си да измудриш щели сте да измудрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измудрил щяла съм да съм измудрила щяло съм да съм измудрило щели сме да сме измудрили
2 лице щял си да си измудрил щяла си да си измудрила щяло си да си измудрило щели сте да сте измудрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измудрил бих измудрила бих измудрило бихме измудрили
2 лице би измудрил би измудрила би измудрило бихте измудрили
3 лице би измудрил би измудрила би измудрило биха измудрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-муд-ри из-муд-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-муд-рен
непълен член из-муд-ре-ния
пълен член из-муд-ре-ни-ят
женски род из-муд-ре-на
членувано из-муд-ре-на-та
среден род из-муд-ре-но
членувано из-муд-ре-но-то
множествено число из-муд-ре-ни
членувано из-муд-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-муд-рил
непълен член из-муд-ри-лия
пълен член из-муд-ри-ли-ят
женски род из-муд-ри-ла
членувано из-муд-ри-ла-та
среден род из-муд-ри-ло
членувано из-муд-ри-ло-то
множествено число из-муд-ри-ли
членувано из-муд-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-муд-рел
женски род из-муд-ре-ла
среден род из-муд-ре-ло
множествено число из-муд-ре-ли

2. измудря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измудря е производна форма на измудрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. измудря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измудря е производна форма на измудрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. измудря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измудря е производна форма на измудрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).