измудрил съм

Речник на българския език

1. измудрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измудрил съм е производна форма на измудря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измудрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измудрил съм е производна форма на измудря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).