измудрил е

Речник на българския език

1. измудрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измудрил е е производна форма на измудря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измудрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измудрил е е производна форма на измудря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).