изкова

Речник на българския език

изкова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

изковѐш, мин. св. изкова̀х, мин. прич. изкова̀л, св.вж. изковавам.

Грешни изписвания (15)

  • езкова
  • езковъ
  • езкува
  • езкувъ
  • ескова
  • есковъ
  • ескува
  • ескувъ
  • изковъ
  • изкува
  • изкувъ
  • искова
  • исковъ
  • искува
  • искувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ва из-ко-вем
2 лице из-ко-веш из-ко-ве-те
3 лице из-ко-ве из-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-вах из-ко-вах-ме
2 лице из-ко-ва из-ко-вах-те
3 лице из-ко-ва из-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-вях из-ко-вях-ме
2 лице из-ко-ве-ше из-ко-вях-те
3 лице из-ко-ве-ше из-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изковал съм изковала съм изковало съм изковали сме
2 лице изковал си изковала си изковало си изковали сте
3 лице изковал е изковала е изковало е изковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изковал бях изковала бях изковало бяхме изковали
2 лице беше изковал беше изковала беше изковало бяхте изковали
3 лице беше изковал беше изковала беше изковало бяха изковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкова ще изковем
2 лице ще изковеш ще изковете
3 лице ще изкове ще изковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изковал ще съм изковала ще съм изковало ще сме изковали
2 лице ще си изковал ще си изковала ще си изковало ще сте изковали
3 лице ще е изковал ще е изковала ще е изковало ще са изковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкова щяхме да изковем
2 лице щеше да изковеш щяхте да изковете
3 лице щеше да изкове щяха да изковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изковал щях да съм изковала щях да съм изковало щяхме да сме изковали
2 лице щеше да си изковал щеше да си изковала щеше да си изковало щяхте да сте изковали
3 лице щеше да е изковал щеше да е изковала щеше да е изковало щяха да са изковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изковял съм изковяла съм изковяло съм изковели сме
2 лице изковял си изковяла си изковяло си изковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изковал съм изковала съм изковало съм изковали сме
2 лице изковал си изковала си изковало си изковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изковал била съм изковала било съм изковало били сме изковали
2 лице бил си изковал била си изковала било си изковало били сте изковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкова щяла съм да изкова щяло съм да изкова щели сме да изковем
2 лице щял си да изковеш щяла си да изковеш щяло си да изковеш щели сте да изковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изковал щяла съм да съм изковала щяло съм да съм изковало щели сме да сме изковали
2 лице щял си да си изковал щяла си да си изковала щяло си да си изковало щели сте да сте изковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изковал бих изковала бих изковало бихме изковали
2 лице би изковал би изковала би изковало бихте изковали
3 лице би изковал би изковала би изковало биха изковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-ви из-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ван
непълен член из-ко-ва-ния
пълен член из-ко-ва-ни-ят
женски род из-ко-ва-на
членувано из-ко-ва-на-та
среден род из-ко-ва-но
членувано из-ко-ва-но-то
множествено число из-ко-ва-ни
членувано из-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-вал
непълен член из-ко-ва-лия
пълен член из-ко-ва-ли-ят
женски род из-ко-ва-ла
членувано из-ко-ва-ла-та
среден род из-ко-ва-ло
членувано из-ко-ва-ло-то
множествено число из-ко-ва-ли
членувано из-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-вял
женски род из-ко-вя-ла
среден род из-ко-вя-ло
множествено число из-ко-ве-ли