изковало

Речник на българския език

1. изковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изковало е производна форма на изкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изковало е производна форма на изкова (мин. деят. св. прич. ср. р.).