изковяло

Речник на българския език

1. изковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изковяло е производна форма на изкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изковяло е производна форма на изкова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).