издържа

Речник на българския език

1. издържа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 179tt) редактиране

Значение

издържѝш, мин. св. издържа̀х, мин. прич. издържа̀л, св.вж. [[издържам 1 .



издържѝш, мин. св. издържа̀х, мин. прич. издържа̀л, св.вж. [[издържам
2__ .

Грешни изписвания (7)

  • ездаржа
  • ездаржъ
  • ездържа
  • ездържъ
  • издаржа
  • издаржъ
  • издържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дър-жа из-дър-жим
2 лице из-дър-жиш из-дър-жи-те
3 лице из-дър-жи из-дър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дър-жах из-дър-жах-ме
2 лице из-дър-жа из-дър-жах-те
3 лице из-дър-жа из-дър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дър-жах из-дър-жах-ме
2 лице из-дър-же-ше из-дър-жах-те
3 лице из-дър-же-ше из-дър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издържал съм издържала съм издържало съм издържали сме
2 лице издържал си издържала си издържало си издържали сте
3 лице издържал е издържала е издържало е издържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издържал бях издържала бях издържало бяхме издържали
2 лице беше издържал беше издържала беше издържало бяхте издържали
3 лице беше издържал беше издържала беше издържало бяха издържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издържа ще издържим
2 лице ще издържиш ще издържите
3 лице ще издържи ще издържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издържал ще съм издържала ще съм издържало ще сме издържали
2 лице ще си издържал ще си издържала ще си издържало ще сте издържали
3 лице ще е издържал ще е издържала ще е издържало ще са издържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издържа щяхме да издържим
2 лице щеше да издържиш щяхте да издържите
3 лице щеше да издържи щяха да издържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издържал щях да съм издържала щях да съм издържало щяхме да сме издържали
2 лице щеше да си издържал щеше да си издържала щеше да си издържало щяхте да сте издържали
3 лице щеше да е издържал щеше да е издържала щеше да е издържало щяха да са издържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издържал съм издържала съм издържало съм издържали сме
2 лице издържал си издържала си издържало си издържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издържал съм издържала съм издържало съм издържали сме
2 лице издържал си издържала си издържало си издържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издържал била съм издържала било съм издържало били сме издържали
2 лице бил си издържал била си издържала било си издържало били сте издържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издържа щяла съм да издържа щяло съм да издържа щели сме да издържим
2 лице щял си да издържиш щяла си да издържиш щяло си да издържиш щели сте да издържите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издържал щяла съм да съм издържала щяло съм да съм издържало щели сме да сме издържали
2 лице щял си да си издържал щяла си да си издържала щяло си да си издържало щели сте да сте издържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издържал бих издържала бих издържало бихме издържали
2 лице би издържал би издържала би издържало бихте издържали
3 лице би издържал би издържала би издържало биха издържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-д-ръж из-д-ръж-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жан
непълен член из-дър-жа-ния
пълен член из-дър-жа-ни-ят
женски род из-дър-жа-на
членувано из-дър-жа-на-та
среден род из-дър-жа-но
членувано из-дър-жа-но-то
множествено число из-дър-жа-ни
членувано из-дър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жал
непълен член из-дър-жа-лия
пълен член из-дър-жа-ли-ят
женски род из-дър-жа-ла
членувано из-дър-жа-ла-та
среден род из-дър-жа-ло
членувано из-дър-жа-ло-то
множествено число из-дър-жа-ли
членувано из-дър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жал
женски род из-дър-жа-ла
среден род из-дър-жа-ло
множествено число из-дър-жа-ли

2. издържа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издържа е производна форма на издържам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. издържа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издържа е производна форма на издържам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. издържа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издържа е производна форма на издържам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).