издържал е

Речник на българския език

1. издържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е е производна форма на издържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е е производна форма на издържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е е производна форма на издържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. издържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е е производна форма на издържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. издържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е е производна форма на издържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. издържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е е производна форма на издържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).