издържалите

Речник на българския език

1. издържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

издържалите е производна форма на издържам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. издържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

издържалите е производна форма на издържа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).