изгрев

Речник на българския език

1. ѝзгрев — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Появяване на слънцето сутрин. Красив изгрев.
2. Времето на появяване на слънцето. Утре, по изгрев слънце.
3. Прен. Появяване на нещо хубаво. Изгрев на свободата.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • изгрив
  • изгреф
  • изгриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-г-рев
непълен член из-г-ре-ва
пълен член из-г-ре-вът
мн.ч. из-г-ре-ви
членувано из-г-ре-ви-те
бройна форма из-г-ре-ва
звателна форма —

2. Ѝзгрев — географски топоним в България (тип 194) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Изгрив
  • Изгреф
  • Изгриф

3. Ѝзгрев — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Изгрив
  • Изгреф
  • Изгриф

Връзки