изгонвам

Речник на българския език

изго̀нвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изго̀нваш, несв. и изго̀ня, св.
1. Кого, какво. Принуждавам да се махне отнякъде. Изгоних кучето на улицата. Изгоних я от къщи.
2. Разг. Кого. Уволнявам от работа. Изгониха я от университета.
3. Какво. Прогонвам, премахвам мисъл, чувство, настроение, спомен и под.

Грешни изписвания (3)

  • езгонвам
  • езгонвъм
  • изгонвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гон-вам из-гон-ва-ме
2 лице из-гон-ваш из-гон-ва-те
3 лице из-гон-ва из-гон-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гон-вах из-гон-вах-ме
2 лице из-гон-ва из-гон-вах-те
3 лице из-гон-ва из-гон-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гон-вах из-гон-вах-ме
2 лице из-гон-ва-ше из-гон-вах-те
3 лице из-гон-ва-ше из-гон-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгонвал съм изгонвала съм изгонвало съм изгонвали сме
2 лице изгонвал си изгонвала си изгонвало си изгонвали сте
3 лице изгонвал е изгонвала е изгонвало е изгонвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгонвал бях изгонвала бях изгонвало бяхме изгонвали
2 лице беше изгонвал беше изгонвала беше изгонвало бяхте изгонвали
3 лице беше изгонвал беше изгонвала беше изгонвало бяха изгонвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгонвам ще изгонваме
2 лице ще изгонваш ще изгонвате
3 лице ще изгонва ще изгонват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгонвал ще съм изгонвала ще съм изгонвало ще сме изгонвали
2 лице ще си изгонвал ще си изгонвала ще си изгонвало ще сте изгонвали
3 лице ще е изгонвал ще е изгонвала ще е изгонвало ще са изгонвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгонвам щяхме да изгонваме
2 лице щеше да изгонваш щяхте да изгонвате
3 лице щеше да изгонва щяха да изгонват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгонвал щях да съм изгонвала щях да съм изгонвало щяхме да сме изгонвали
2 лице щеше да си изгонвал щеше да си изгонвала щеше да си изгонвало щяхте да сте изгонвали
3 лице щеше да е изгонвал щеше да е изгонвала щеше да е изгонвало щяха да са изгонвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгонвал съм изгонвала съм изгонвало съм изгонвали сме
2 лице изгонвал си изгонвала си изгонвало си изгонвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгонвал съм изгонвала съм изгонвало съм изгонвали сме
2 лице изгонвал си изгонвала си изгонвало си изгонвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгонвал била съм изгонвала било съм изгонвало били сме изгонвали
2 лице бил си изгонвал била си изгонвала било си изгонвало били сте изгонвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгонвам щяла съм да изгонвам щяло съм да изгонвам щели сме да изгонваме
2 лице щял си да изгонваш щяла си да изгонваш щяло си да изгонваш щели сте да изгонвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгонвал щяла съм да съм изгонвала щяло съм да съм изгонвало щели сме да сме изгонвали
2 лице щял си да си изгонвал щяла си да си изгонвала щяло си да си изгонвало щели сте да сте изгонвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгонвал бих изгонвала бих изгонвало бихме изгонвали
2 лице би изгонвал би изгонвала би изгонвало бихте изгонвали
3 лице би изгонвал би изгонвала би изгонвало биха изгонвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гон-вай из-гон-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гон-ван
непълен член из-гон-ва-ния
пълен член из-гон-ва-ни-ят
женски род из-гон-ва-на
членувано из-гон-ва-на-та
среден род из-гон-ва-но
членувано из-гон-ва-но-то
множествено число из-гон-ва-ни
членувано из-гон-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гон-вал
непълен член из-гон-ва-лия
пълен член из-гон-ва-ли-ят
женски род из-гон-ва-ла
членувано из-гон-ва-ла-та
среден род из-гон-ва-ло
членувано из-гон-ва-ло-то
множествено число из-гон-ва-ли
членувано из-гон-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гон-вал
женски род из-гон-ва-ла
среден род из-гон-ва-ло
множествено число из-гон-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гон-ващ
непълен член из-гон-ва-щия
пълен член из-гон-ва-щи-ят
женски род из-гон-ва-ща
членувано из-гон-ва-ща-та
среден род из-гон-ва-що
членувано из-гон-ва-що-то
множествено число из-гон-ва-щи
членувано из-гон-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-гон-вай-ки