изгонвала

Речник на българския език

1. изгонвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгонвала е производна форма на изгонвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгонвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгонвала е производна форма на изгонвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгонвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгонвала е производна форма на изгонвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгонвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгонвала е производна форма на изгонвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).