изговоря

Речник на българския език

изгово̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изгово̀риш, мин. св. изгово̀рих, мин. прич. изгово̀рил, св.вж. изговарям.

Грешни изписвания (7)

  • езговоръ
  • езговоря
  • езгуворъ
  • езгуворя
  • изговоръ
  • изгуворъ
  • изгуворя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-го-во-ря из-го-во-рим
2 лице из-го-во-риш из-го-во-ри-те
3 лице из-го-во-ри из-го-во-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-го-во-рих из-го-во-рих-ме
2 лице из-го-во-ри из-го-во-рих-те
3 лице из-го-во-ри из-го-во-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-го-во-рех из-го-во-рех-ме
2 лице из-го-во-ре-ше из-го-во-рех-те
3 лице из-го-во-ре-ше из-го-во-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изговорил съм изговорила съм изговорило съм изговорили сме
2 лице изговорил си изговорила си изговорило си изговорили сте
3 лице изговорил е изговорила е изговорило е изговорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изговорил бях изговорила бях изговорило бяхме изговорили
2 лице беше изговорил беше изговорила беше изговорило бяхте изговорили
3 лице беше изговорил беше изговорила беше изговорило бяха изговорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изговоря ще изговорим
2 лице ще изговориш ще изговорите
3 лице ще изговори ще изговорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изговорил ще съм изговорила ще съм изговорило ще сме изговорили
2 лице ще си изговорил ще си изговорила ще си изговорило ще сте изговорили
3 лице ще е изговорил ще е изговорила ще е изговорило ще са изговорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изговоря щяхме да изговорим
2 лице щеше да изговориш щяхте да изговорите
3 лице щеше да изговори щяха да изговорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изговорил щях да съм изговорила щях да съм изговорило щяхме да сме изговорили
2 лице щеше да си изговорил щеше да си изговорила щеше да си изговорило щяхте да сте изговорили
3 лице щеше да е изговорил щеше да е изговорила щеше да е изговорило щяха да са изговорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изговорел съм изговорела съм изговорело съм изговорели сме
2 лице изговорел си изговорела си изговорело си изговорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изговорил съм изговорила съм изговорило съм изговорили сме
2 лице изговорил си изговорила си изговорило си изговорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изговорил била съм изговорила било съм изговорило били сме изговорили
2 лице бил си изговорил била си изговорила било си изговорило били сте изговорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изговоря щяла съм да изговоря щяло съм да изговоря щели сме да изговорим
2 лице щял си да изговориш щяла си да изговориш щяло си да изговориш щели сте да изговорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изговорил щяла съм да съм изговорила щяло съм да съм изговорило щели сме да сме изговорили
2 лице щял си да си изговорил щяла си да си изговорила щяло си да си изговорило щели сте да сте изговорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изговорил бих изговорила бих изговорило бихме изговорили
2 лице би изговорил би изговорила би изговорило бихте изговорили
3 лице би изговорил би изговорила би изговорило биха изговорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-го-во-ри из-го-во-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-го-во-рен
непълен член из-го-во-ре-ния
пълен член из-го-во-ре-ни-ят
женски род из-го-во-ре-на
членувано из-го-во-ре-на-та
среден род из-го-во-ре-но
членувано из-го-во-ре-но-то
множествено число из-го-во-ре-ни
членувано из-го-во-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-го-во-рил
непълен член из-го-во-ри-лия
пълен член из-го-во-ри-ли-ят
женски род из-го-во-ри-ла
членувано из-го-во-ри-ла-та
среден род из-го-во-ри-ло
членувано из-го-во-ри-ло-то
множествено число из-го-во-ри-ли
членувано из-го-во-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-го-во-рел
женски род из-го-во-ре-ла
среден род из-го-во-ре-ло
множествено число из-го-во-ре-ли