изговорил си

Речник на българския език

1. изговорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изговорил си е производна форма на изговоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изговорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изговорил си е производна форма на изговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).