изговорил

Речник на българския език

1. изговорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изговорил е производна форма на изговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изговорил — мин. деят. св. прич. м. р.

изговорил е производна форма на изговоря (мин. деят. св. прич. м. р.).