извържа

Речник на българския език

извъ̀ржа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

извъ̀ржеш, мин. св. извъ̀рзах, мин. прич. извъ̀рзал, св.вж. извързвам.

Грешни изписвания (3)

  • езвържа
  • езвържъ
  • извържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вър-жа из-вър-жем
2 лице из-вър-жеш из-вър-же-те
3 лице из-вър-же из-вър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-зах из-вър-зах-ме
2 лице из-вър-за из-вър-зах-те
3 лице из-вър-за из-вър-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-жех из-вър-жех-ме
2 лице из-вър-же-ше из-вър-жех-те
3 лице из-вър-же-ше из-вър-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извързал съм извързала съм извързало съм извързали сме
2 лице извързал си извързала си извързало си извързали сте
3 лице извързал е извързала е извързало е извързали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извързал бях извързала бях извързало бяхме извързали
2 лице беше извързал беше извързала беше извързало бяхте извързали
3 лице беше извързал беше извързала беше извързало бяха извързали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извържа ще извържем
2 лице ще извържеш ще извържете
3 лице ще извърже ще извържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извързал ще съм извързала ще съм извързало ще сме извързали
2 лице ще си извързал ще си извързала ще си извързало ще сте извързали
3 лице ще е извързал ще е извързала ще е извързало ще са извързали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извържа щяхме да извържем
2 лице щеше да извържеш щяхте да извържете
3 лице щеше да извърже щяха да извържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извързал щях да съм извързала щях да съм извързало щяхме да сме извързали
2 лице щеше да си извързал щеше да си извързала щеше да си извързало щяхте да сте извързали
3 лице щеше да е извързал щеше да е извързала щеше да е извързало щяха да са извързали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извържел съм извържела съм извържело съм извържели сме
2 лице извържел си извържела си извържело си извържели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извързал съм извързала съм извързало съм извързали сме
2 лице извързал си извързала си извързало си извързали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извързал била съм извързала било съм извързало били сме извързали
2 лице бил си извързал била си извързала било си извързало били сте извързали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извържа щяла съм да извържа щяло съм да извържа щели сме да извържем
2 лице щял си да извържеш щяла си да извържеш щяло си да извържеш щели сте да извържете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извързал щяла съм да съм извързала щяло съм да съм извързало щели сме да сме извързали
2 лице щял си да си извързал щяла си да си извързала щяло си да си извързало щели сте да сте извързали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извързал бих извързала бих извързало бихме извързали
2 лице би извързал би извързала би извързало бихте извързали
3 лице би извързал би извързала би извързало биха извързали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вър-жи из-вър-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вър-зан
непълен член из-вър-за-ния
пълен член из-вър-за-ни-ят
женски род из-вър-за-на
членувано из-вър-за-на-та
среден род из-вър-за-но
членувано из-вър-за-но-то
множествено число из-вър-за-ни
членувано из-вър-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-зал
непълен член из-вър-за-лия
пълен член из-вър-за-ли-ят
женски род из-вър-за-ла
членувано из-вър-за-ла-та
среден род из-вър-за-ло
членувано из-вър-за-ло-то
множествено число из-вър-за-ли
членувано из-вър-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-жел
женски род из-вър-же-ла
среден род из-вър-же-ло
множествено число из-вър-же-ли