извържело

Речник на българския език

1. извържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извържело е производна форма на извържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извържело е производна форма на извържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).