извържели

Речник на българския език

1. извържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извържели е производна форма на извържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извържели е производна форма на извържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).