известявам

Речник на българския език

известя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

известя̀ваш, несв. и известя̀, св.; Какво. Съобщавам, правя известно, осведомявам. Известявам резултатите от преговорите.
известявам се/известя се. — Узнавам, получавам вести.

Грешни изписвания (7)

  • езвестявам
  • езвестявъм
  • езвистявам
  • езвистявъм
  • известявъм
  • извистявам
  • извистявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вес-тя-вам из-вес-тя-ва-ме
2 лице из-вес-тя-ваш из-вес-тя-ва-те
3 лице из-вес-тя-ва из-вес-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вес-тя-вах из-вес-тя-вах-ме
2 лице из-вес-тя-ва из-вес-тя-вах-те
3 лице из-вес-тя-ва из-вес-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вес-тя-вах из-вес-тя-вах-ме
2 лице из-вес-тя-ва-ше из-вес-тя-вах-те
3 лице из-вес-тя-ва-ше из-вес-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известявал съм известявала съм известявало съм известявали сме
2 лице известявал си известявала си известявало си известявали сте
3 лице известявал е известявала е известявало е известявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях известявал бях известявала бях известявало бяхме известявали
2 лице беше известявал беше известявала беше известявало бяхте известявали
3 лице беше известявал беше известявала беше известявало бяха известявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще известявам ще известяваме
2 лице ще известяваш ще известявате
3 лице ще известява ще известяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм известявал ще съм известявала ще съм известявало ще сме известявали
2 лице ще си известявал ще си известявала ще си известявало ще сте известявали
3 лице ще е известявал ще е известявала ще е известявало ще са известявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да известявам щяхме да известяваме
2 лице щеше да известяваш щяхте да известявате
3 лице щеше да известява щяха да известяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм известявал щях да съм известявала щях да съм известявало щяхме да сме известявали
2 лице щеше да си известявал щеше да си известявала щеше да си известявало щяхте да сте известявали
3 лице щеше да е известявал щеше да е известявала щеше да е известявало щяха да са известявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известявал съм известявала съм известявало съм известявали сме
2 лице известявал си известявала си известявало си известявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известявал съм известявала съм известявало съм известявали сме
2 лице известявал си известявала си известявало си известявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм известявал била съм известявала било съм известявало били сме известявали
2 лице бил си известявал била си известявала било си известявало били сте известявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да известявам щяла съм да известявам щяло съм да известявам щели сме да известяваме
2 лице щял си да известяваш щяла си да известяваш щяло си да известяваш щели сте да известявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм известявал щяла съм да съм известявала щяло съм да съм известявало щели сме да сме известявали
2 лице щял си да си известявал щяла си да си известявала щяло си да си известявало щели сте да сте известявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих известявал бих известявала бих известявало бихме известявали
2 лице би известявал би известявала би известявало бихте известявали
3 лице би известявал би известявала би известявало биха известявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вес-тя-вай из-вес-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тя-ван
непълен член из-вес-тя-ва-ния
пълен член из-вес-тя-ва-ни-ят
женски род из-вес-тя-ва-на
членувано из-вес-тя-ва-на-та
среден род из-вес-тя-ва-но
членувано из-вес-тя-ва-но-то
множествено число из-вес-тя-ва-ни
членувано из-вес-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тя-вал
непълен член из-вес-тя-ва-лия
пълен член из-вес-тя-ва-ли-ят
женски род из-вес-тя-ва-ла
членувано из-вес-тя-ва-ла-та
среден род из-вес-тя-ва-ло
членувано из-вес-тя-ва-ло-то
множествено число из-вес-тя-ва-ли
членувано из-вес-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тя-вал
женски род из-вес-тя-ва-ла
среден род из-вес-тя-ва-ло
множествено число из-вес-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тя-ващ
непълен член из-вес-тя-ва-щия
пълен член из-вес-тя-ва-щи-ят
женски род из-вес-тя-ва-ща
членувано из-вес-тя-ва-ща-та
среден род из-вес-тя-ва-що
членувано из-вес-тя-ва-що-то
множествено число из-вес-тя-ва-щи
членувано из-вес-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вес-тя-вай-ки