известя

Речник на българския език

известя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

известѝш, мин. св. известѝх, мин. прич. известѝл, св.вж. известявам.

Грешни изписвания (4)

  • известйа
  • известйъ
  • извистйа
  • извистйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вес-тя из-вес-тим
2 лице из-вес-тиш из-вес-ти-те
3 лице из-вес-ти из-вес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вес-тих из-вес-тих-ме
2 лице из-вес-ти из-вес-тих-те
3 лице из-вес-ти из-вес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вес-тях из-вес-тях-ме
2 лице из-вес-те-ше из-вес-тях-те
3 лице из-вес-те-ше из-вес-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известил съм известила съм известило съм известили сме
2 лице известил си известила си известило си известили сте
3 лице известил е известила е известило е известили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях известил бях известила бях известило бяхме известили
2 лице беше известил беше известила беше известило бяхте известили
3 лице беше известил беше известила беше известило бяха известили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще известя ще известим
2 лице ще известиш ще известите
3 лице ще извести ще известят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм известил ще съм известила ще съм известило ще сме известили
2 лице ще си известил ще си известила ще си известило ще сте известили
3 лице ще е известил ще е известила ще е известило ще са известили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да известя щяхме да известим
2 лице щеше да известиш щяхте да известите
3 лице щеше да извести щяха да известят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм известил щях да съм известила щях да съм известило щяхме да сме известили
2 лице щеше да си известил щеше да си известила щеше да си известило щяхте да сте известили
3 лице щеше да е известил щеше да е известила щеше да е известило щяха да са известили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известял съм известяла съм известяло съм известели сме
2 лице известял си известяла си известяло си известели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известил съм известила съм известило съм известили сме
2 лице известил си известила си известило си известили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм известил била съм известила било съм известило били сме известили
2 лице бил си известил била си известила било си известило били сте известили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да известя щяла съм да известя щяло съм да известя щели сме да известим
2 лице щял си да известиш щяла си да известиш щяло си да известиш щели сте да известите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм известил щяла съм да съм известила щяло съм да съм известило щели сме да сме известили
2 лице щял си да си известил щяла си да си известила щяло си да си известило щели сте да сте известили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих известил бих известила бих известило бихме известили
2 лице би известил би известила би известило бихте известили
3 лице би известил би известила би известило биха известили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вес-ти из-вес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тен
непълен член из-вес-те-ния
пълен член из-вес-те-ни-ят
женски род из-вес-те-на
членувано из-вес-те-на-та
среден род из-вес-те-но
членувано из-вес-те-но-то
множествено число из-вес-те-ни
членувано из-вес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тил
непълен член из-вес-ти-лия
пълен член из-вес-ти-ли-ят
женски род из-вес-ти-ла
членувано из-вес-ти-ла-та
среден род из-вес-ти-ло
членувано из-вес-ти-ло-то
множествено число из-вес-ти-ли
членувано из-вес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вес-тял
женски род из-вес-тя-ла
среден род из-вес-тя-ло
множествено число из-вес-те-ли