избудалкам

Речник на българския език

избудалкам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бу-дал-кам из-бу-дал-ка-ме
2 лице из-бу-дал-каш из-бу-дал-ка-те
3 лице из-бу-дал-ка из-бу-дал-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-дал-ках из-бу-дал-ках-ме
2 лице из-бу-дал-ка из-бу-дал-ках-те
3 лице из-бу-дал-ка из-бу-дал-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-дал-ках из-бу-дал-ках-ме
2 лице из-бу-дал-ка-ше из-бу-дал-ках-те
3 лице из-бу-дал-ка-ше из-бу-дал-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избудалкал съм избудалкала съм избудалкало съм избудалкали сме
2 лице избудалкал си избудалкала си избудалкало си избудалкали сте
3 лице избудалкал е избудалкала е избудалкало е избудалкали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избудалкал бях избудалкала бях избудалкало бяхме избудалкали
2 лице беше избудалкал беше избудалкала беше избудалкало бяхте избудалкали
3 лице беше избудалкал беше избудалкала беше избудалкало бяха избудалкали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избудалкам ще избудалкаме
2 лице ще избудалкаш ще избудалкате
3 лице ще избудалка ще избудалкат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избудалкал ще съм избудалкала ще съм избудалкало ще сме избудалкали
2 лице ще си избудалкал ще си избудалкала ще си избудалкало ще сте избудалкали
3 лице ще е избудалкал ще е избудалкала ще е избудалкало ще са избудалкали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избудалкам щяхме да избудалкаме
2 лице щеше да избудалкаш щяхте да избудалкате
3 лице щеше да избудалка щяха да избудалкат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избудалкал щях да съм избудалкала щях да съм избудалкало щяхме да сме избудалкали
2 лице щеше да си избудалкал щеше да си избудалкала щеше да си избудалкало щяхте да сте избудалкали
3 лице щеше да е избудалкал щеше да е избудалкала щеше да е избудалкало щяха да са избудалкали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избудалкал съм избудалкала съм избудалкало съм избудалкали сме
2 лице избудалкал си избудалкала си избудалкало си избудалкали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избудалкал съм избудалкала съм избудалкало съм избудалкали сме
2 лице избудалкал си избудалкала си избудалкало си избудалкали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избудалкал била съм избудалкала било съм избудалкало били сме избудалкали
2 лице бил си избудалкал била си избудалкала било си избудалкало били сте избудалкали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избудалкам щяла съм да избудалкам щяло съм да избудалкам щели сме да избудалкаме
2 лице щял си да избудалкаш щяла си да избудалкаш щяло си да избудалкаш щели сте да избудалкате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избудалкал щяла съм да съм избудалкала щяло съм да съм избудалкало щели сме да сме избудалкали
2 лице щял си да си избудалкал щяла си да си избудалкала щяло си да си избудалкало щели сте да сте избудалкали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избудалкал бих избудалкала бих избудалкало бихме избудалкали
2 лице би избудалкал би избудалкала би избудалкало бихте избудалкали
3 лице би избудалкал би избудалкала би избудалкало биха избудалкали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бу-дал-кай из-бу-дал-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бу-дал-кан
непълен член из-бу-дал-ка-ния
пълен член из-бу-дал-ка-ни-ят
женски род из-бу-дал-ка-на
членувано из-бу-дал-ка-на-та
среден род из-бу-дал-ка-но
членувано из-бу-дал-ка-но-то
множествено число из-бу-дал-ка-ни
членувано из-бу-дал-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-дал-кал
непълен член из-бу-дал-ка-лия
пълен член из-бу-дал-ка-ли-ят
женски род из-бу-дал-ка-ла
членувано из-бу-дал-ка-ла-та
среден род из-бу-дал-ка-ло
членувано из-бу-дал-ка-ло-то
множествено число из-бу-дал-ка-ли
членувано из-бу-дал-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-дал-кал
женски род из-бу-дал-ка-ла
среден род из-бу-дал-ка-ло
множествено число из-бу-дал-ка-ли