избудалкала

Речник на българския език

1. избудалкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избудалкала е производна форма на избудалкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избудалкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избудалкала е производна форма на избудалкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избудалкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избудалкала е производна форма на избудалкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избудалкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избудалкала е производна форма на избудалкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).