избудалкали

Речник на българския език

1. избудалкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избудалкали е производна форма на избудалкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избудалкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избудалкали е производна форма на избудалкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избудалкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избудалкали е производна форма на избудалкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избудалкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избудалкали е производна форма на избудалкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).