избибипкам

Речник на българския език

избибипкам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-би-бип-кам из-би-бип-ка-ме
2 лице из-би-бип-каш из-би-бип-ка-те
3 лице из-би-бип-ка из-би-бип-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-би-бип-ках из-би-бип-ках-ме
2 лице из-би-бип-ка из-би-бип-ках-те
3 лице из-би-бип-ка из-би-бип-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-би-бип-ках из-би-бип-ках-ме
2 лице из-би-бип-ка-ше из-би-бип-ках-те
3 лице из-би-бип-ка-ше из-би-бип-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избибипкал съм избибипкала съм избибипкало съм избибипкали сме
2 лице избибипкал си избибипкала си избибипкало си избибипкали сте
3 лице избибипкал е избибипкала е избибипкало е избибипкали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избибипкал бях избибипкала бях избибипкало бяхме избибипкали
2 лице беше избибипкал беше избибипкала беше избибипкало бяхте избибипкали
3 лице беше избибипкал беше избибипкала беше избибипкало бяха избибипкали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избибипкам ще избибипкаме
2 лице ще избибипкаш ще избибипкате
3 лице ще избибипка ще избибипкат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избибипкал ще съм избибипкала ще съм избибипкало ще сме избибипкали
2 лице ще си избибипкал ще си избибипкала ще си избибипкало ще сте избибипкали
3 лице ще е избибипкал ще е избибипкала ще е избибипкало ще са избибипкали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избибипкам щяхме да избибипкаме
2 лице щеше да избибипкаш щяхте да избибипкате
3 лице щеше да избибипка щяха да избибипкат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избибипкал щях да съм избибипкала щях да съм избибипкало щяхме да сме избибипкали
2 лице щеше да си избибипкал щеше да си избибипкала щеше да си избибипкало щяхте да сте избибипкали
3 лице щеше да е избибипкал щеше да е избибипкала щеше да е избибипкало щяха да са избибипкали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избибипкал съм избибипкала съм избибипкало съм избибипкали сме
2 лице избибипкал си избибипкала си избибипкало си избибипкали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избибипкал съм избибипкала съм избибипкало съм избибипкали сме
2 лице избибипкал си избибипкала си избибипкало си избибипкали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избибипкал била съм избибипкала било съм избибипкало били сме избибипкали
2 лице бил си избибипкал била си избибипкала било си избибипкало били сте избибипкали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избибипкам щяла съм да избибипкам щяло съм да избибипкам щели сме да избибипкаме
2 лице щял си да избибипкаш щяла си да избибипкаш щяло си да избибипкаш щели сте да избибипкате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избибипкал щяла съм да съм избибипкала щяло съм да съм избибипкало щели сме да сме избибипкали
2 лице щял си да си избибипкал щяла си да си избибипкала щяло си да си избибипкало щели сте да сте избибипкали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избибипкал бих избибипкала бих избибипкало бихме избибипкали
2 лице би избибипкал би избибипкала би избибипкало бихте избибипкали
3 лице би избибипкал би избибипкала би избибипкало биха избибипкали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-би-бип-кай из-би-бип-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-бип-кал
непълен член из-би-бип-ка-лия
пълен член из-би-бип-ка-ли-ят
женски род из-би-бип-ка-ла
членувано из-би-бип-ка-ла-та
среден род из-би-бип-ка-ло
членувано из-би-бип-ка-ло-то
множествено число из-би-бип-ка-ли
членувано из-би-бип-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-бип-кал
женски род из-би-бип-ка-ла
среден род из-би-бип-ка-ло
множествено число из-би-бип-ка-ли