избибипкала

Речник на българския език

1. избибипкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избибипкала е производна форма на избибипкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избибипкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избибипкала е производна форма на избибипкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избибипкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избибипкала е производна форма на избибипкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избибипкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избибипкала е производна форма на избибипкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).