избибипкахте

Речник на българския език

1. избибипкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избибипкахте е производна форма на избибипкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избибипкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избибипкахте е производна форма на избибипкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).