играч

Речник на българския език

игра̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. игра̀чи, м.
1. Участник в игра, в отбор. Тази игра е с осем играчи. Играчите излизат на стадиона.
2. Участник в танц, в хоро, човек, който играе. Какъв играч съм аз!
3. Прен. Пренебр. Човек, който плете интриги или извършва машинации за своя полза.

Грешни изписвания (1)

  • еграч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-рач
непълен член иг-ра-ча
пълен член иг-ра-чът
мн.ч. иг-ра-чи
членувано иг-ра-чи-те
бройна форма иг-ра-чи
звателна форма иг-ра-чо