шарлатан

Речник на българския език

шарлата̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шарлата̀ни, м. Разг. Човек, който заблуждава, мами хората; измамник, мошеник.
прил. шарлата̀нски, шарлата̀нска, шарлата̀нско, мн. шарлата̀нски.
същ. шарлата̀нство, мн. шарлата̀нства, ср.

Грешни изписвания (3)

  • шарлътан
  • шърлатан
  • шърлътан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шар-ла-тан
непълен член шар-ла-та-на
пълен член шар-ла-та-нът
мн.ч. шар-ла-та-ни
членувано шар-ла-та-ни-те
бройна форма шар-ла-та-на
звателна форма