зрелостник

Речник на българския език

зрѐлостник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. зрѐлостници, м. Ученик, който завършва средно образование.

Грешни изписвания (7)

  • зрелоснек
  • зрелосник
  • зрелостнек
  • зрелуснек
  • зрелусник
  • зрелустнек
  • зрелустник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зре-лос-т-ник
непълен член зре-лос-т-ни-ка
пълен член зре-лос-т-ни-кът
мн.ч. зре-лос-т-ни-ци
членувано зре-лос-т-ни-ци-те
бройна форма зре-лос-т-ни-ци
звателна форма зре-лос-т-ни-ко