абсолвент

Речник на българския език

абсолвѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. абсолвѐнти, м. Студент, който завършва образованието си.
прил. абсолвѐнтски, абсолвѐнтска, абсолвѐнтско, мн. абсолвѐнтски.

Грешни изписвания (7)

  • абсулвент
  • апсолвент
  • апсулвент
  • ъбсолвент
  • ъбсулвент
  • ъпсолвент
  • ъпсулвент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-сол-вент
непълен член аб-сол-вен-та
пълен член аб-сол-вен-тът
мн.ч. аб-сол-вен-ти
членувано аб-сол-вен-ти-те
бройна форма аб-сол-вен-ти
звателна форма аб-сол-вен-те