абитуриент

Речник на българския език

абитуриѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. абитуриѐнти, м. Випускник на средно училище; зрелостник.
прил. абитуриѐнтски, абитуриѐнтска, абитуриѐнтско, мн. абитуриѐнтски. Абитуриентски бал.

Грешни изписвания (16)

  • абетореент
  • абеториент
  • абетуреент
  • абетуриент
  • абитореент
  • абиториент
  • абитуреент
  • ъбетореент
  • ъбеториент
  • ъбетуреент
  • ъбетуриент
  • ъбитореент
  • ъбиториент
  • ъбитуреент
  • ъбитуриент
  • абитюрент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аби-ту-ри-ент
непълен член аби-ту-ри-ен-та
пълен член аби-ту-ри-ен-тът
мн.ч. аби-ту-ри-ен-ти
членувано аби-ту-ри-ен-ти-те
бройна форма аби-ту-ри-ен-ти
звателна форма аби-ту-ри-ен-те