звънна

Речник на българския език

звъ̀нна преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

звъ̀ннеш, мин. св. звъ̀ннах, мин. прич. звъ̀ннал, св.вж. звънвам.



звъ̀ннеш, мин. св. звъ̀ннах, мин. прич. звъ̀ннал, св.вж. [[звъня 1 .



звъ̀ннеш, мин. св. звъ̀ннах, мин. прич. звъ̀ннал, св.вж. [[звъня
2__ .

Грешни изписвания (3)

  • звъна
  • звъннъ
  • звънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице звън-на звън-нем
2 лице звън-неш звън-не-те
3 лице звън-не звън-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице звън-нах звън-нах-ме
2 лице звън-на звън-нах-те
3 лице звън-на звън-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице звън-нех звън-нех-ме
2 лице звън-не-ше звън-нех-те
3 лице звън-не-ше звън-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звъннал съм звъннала съм звъннало съм звъннали сме
2 лице звъннал си звъннала си звъннало си звъннали сте
3 лице звъннал е звъннала е звъннало е звъннали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях звъннал бях звъннала бях звъннало бяхме звъннали
2 лице беше звъннал беше звъннала беше звъннало бяхте звъннали
3 лице беше звъннал беше звъннала беше звъннало бяха звъннали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще звънна ще звъннем
2 лице ще звъннеш ще звъннете
3 лице ще звънне ще звъннат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм звъннал ще съм звъннала ще съм звъннало ще сме звъннали
2 лице ще си звъннал ще си звъннала ще си звъннало ще сте звъннали
3 лице ще е звъннал ще е звъннала ще е звъннало ще са звъннали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да звънна щяхме да звъннем
2 лице щеше да звъннеш щяхте да звъннете
3 лице щеше да звънне щяха да звъннат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм звъннал щях да съм звъннала щях да съм звъннало щяхме да сме звъннали
2 лице щеше да си звъннал щеше да си звъннала щеше да си звъннало щяхте да сте звъннали
3 лице щеше да е звъннал щеше да е звъннала щеше да е звъннало щяха да са звъннали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звъннел съм звъннела съм звъннело съм звъннели сме
2 лице звъннел си звъннела си звъннело си звъннели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звъннал съм звъннала съм звъннало съм звъннали сме
2 лице звъннал си звъннала си звъннало си звъннали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм звъннал била съм звъннала било съм звъннало били сме звъннали
2 лице бил си звъннал била си звъннала било си звъннало били сте звъннали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да звънна щяла съм да звънна щяло съм да звънна щели сме да звъннем
2 лице щял си да звъннеш щяла си да звъннеш щяло си да звъннеш щели сте да звъннете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм звъннал щяла съм да съм звъннала щяло съм да съм звъннало щели сме да сме звъннали
2 лице щял си да си звъннал щяла си да си звъннала щяло си да си звъннало щели сте да сте звъннали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих звъннал бих звъннала бих звъннало бихме звъннали
2 лице би звъннал би звъннала би звъннало бихте звъннали
3 лице би звъннал би звъннала би звъннало биха звъннали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звън-ни звън-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род звън-нат
непълен член звън-на-тия
пълен член звън-на-ти-ят
женски род звън-на-та
членувано звън-на-та-та
среден род звън-на-то
членувано звън-на-то-то
множествено число звън-на-ти
членувано звън-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-нал
непълен член звън-на-лия
пълен член звън-на-ли-ят
женски род звън-на-ла
членувано звън-на-ла-та
среден род звън-на-ло
членувано звън-на-ло-то
множествено число звън-на-ли
членувано звън-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-нел
женски род звън-не-ла
среден род звън-не-ло
множествено число звън-не-ли