звъннела

Речник на българския език

1. звъннела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

звъннела е производна форма на звънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. звъннела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

звъннела е производна форма на звънна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).