звъннало

Речник на българския език

1. звъннало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звъннало е производна форма на звънна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звъннало — мин. деят. св. прич. ср. р.

звъннало е производна форма на звънна (мин. деят. св. прич. ср. р.).