звъннели

Речник на българския език

1. звъннели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

звъннели е производна форма на звънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. звъннели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

звъннели е производна форма на звънна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).