заточѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
2. Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.
1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
2. Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- затучение
- зъточение
- зътучение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-то-че-ние | |
|---|---|---|
| членувано | за-то-че-ни-е-то | |
| мн.ч. | за-то-че-ния | |
| членувано | за-то-че-ни-я-та |