запоя

Речник на българския език

1. запоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

запоѝш, мин. св. запоѝх, мин. прич. запоѝл, св.вж. запоявам.

Грешни изписвания (8)

  • запойа
  • запойъ
  • запуйа
  • запуйъ
  • зъпойа
  • зъпойъ
  • зъпуйа
  • зъпуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-поя за-по-им
2 лице за-по-иш за-по-и-те
3 лице за-пои за-по-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-по-их за-по-их-ме
2 лице за-пои за-по-их-те
3 лице за-пои за-по-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-по-ях за-по-ях-ме
2 лице за-по-е-ше за-по-ях-те
3 лице за-по-е-ше за-по-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоил съм запоила съм запоило съм запоили сме
2 лице запоил си запоила си запоило си запоили сте
3 лице запоил е запоила е запоило е запоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запоил бях запоила бях запоило бяхме запоили
2 лице беше запоил беше запоила беше запоило бяхте запоили
3 лице беше запоил беше запоила беше запоило бяха запоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще запоя ще запоим
2 лице ще запоиш ще запоите
3 лице ще запои ще запоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запоил ще съм запоила ще съм запоило ще сме запоили
2 лице ще си запоил ще си запоила ще си запоило ще сте запоили
3 лице ще е запоил ще е запоила ще е запоило ще са запоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да запоя щяхме да запоим
2 лице щеше да запоиш щяхте да запоите
3 лице щеше да запои щяха да запоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запоил щях да съм запоила щях да съм запоило щяхме да сме запоили
2 лице щеше да си запоил щеше да си запоила щеше да си запоило щяхте да сте запоили
3 лице щеше да е запоил щеше да е запоила щеше да е запоило щяха да са запоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоял съм запояла съм запояло съм запоели сме
2 лице запоял си запояла си запояло си запоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоил съм запоила съм запоило съм запоили сме
2 лице запоил си запоила си запоило си запоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запоил била съм запоила било съм запоило били сме запоили
2 лице бил си запоил била си запоила било си запоило били сте запоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запоя щяла съм да запоя щяло съм да запоя щели сме да запоим
2 лице щял си да запоиш щяла си да запоиш щяло си да запоиш щели сте да запоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запоил щяла съм да съм запоила щяло съм да съм запоило щели сме да сме запоили
2 лице щял си да си запоил щяла си да си запоила щяло си да си запоило щели сте да сте запоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запоил бих запоила бих запоило бихме запоили
2 лице би запоил би запоила би запоило бихте запоили
3 лице би запоил би запоила би запоило биха запоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-пой за-пой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-по-ен
непълен член за-по-е-ния
пълен член за-по-е-ни-ят
женски род за-по-е-на
членувано за-по-е-на-та
среден род за-по-е-но
членувано за-по-е-но-то
множествено число за-по-е-ни
членувано за-по-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-по-ил
непълен член за-по-и-лия
пълен член за-по-и-ли-ят
женски род за-по-и-ла
членувано за-по-и-ла-та
среден род за-по-и-ло
членувано за-по-и-ло-то
множествено число за-по-и-ли
членувано за-по-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-по-ял
женски род за-по-я-ла
среден род за-по-я-ло
множествено число за-по-е-ли

2. запоя — ед. ч. непълен член

запоя е производна форма на запой (ед. ч. непълен член).

3. запоя — бройна форма

запоя е производна форма на запой (бройна форма).