запоил си

Речник на българския език

1. запоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запоил си е производна форма на запоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запоил си е производна форма на запоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).