запой

Речник на българския език

1. запо̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

запо̀ят, запо̀я, мн. запо̀и, (два) запо̀я, м. Продължително пиене на алкохол и напиване. Снощи у тях имаше запой.

Грешни изписвания (1)

  • зъпой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пой
непълен член за-поя
пълен член за-по-ят
мн.ч. за-пои
членувано за-по-и-те
бройна форма за-поя
звателна форма —

2. запой — повелително наклонение, ед. ч.

запой е производна форма на запоя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки